Данъци и такси

Публикувано от

Кредитите в евро за бизнеса са поскъпнали с 2-3 процентни пункта през август спрямо предходния месец, показват данните на БНБ. Повишението е различно в зависимост от срочността и размера на заемите, а според банкери зад толкова значителен ръст най-вероятно стои един или няколко големи еднократни заема.

Друга причина може да е и предоговаряне на кредити, което е съпроводено с по-високи лихви. От БНБ не коментират данните на статистиката и какво се крие зад нея. Според представители на сектора данните за един месец не са достатъчни, за да се говори за тенденция. Дали има такива ще покажат следващите месеци.

Централната банка публикува данни за ефективния годишен лихвен процент на пазара за левови и еврови кредити, като има разграничение по размер и валута – до и над един милион евро и лева, и по срокове – до една година, от една до пет и над пет години. Значително увеличение се наблюдава при няколко от категориите.

За един месец - през август спрямо юли, дългосрочните корпоративни заеми до един милион евро поскъпват с 3.74 пр. п., достигайки лихва от 12.68%. Това всъщност е горе-долу размерът на лихвите на пазара в тази категория – 10-12%. Прегледът на данните показва, че през юли е имало съществен спад от близо пет процентни пункта, който през август е наваксан.

Не такова обаче е положението при краткосрочните заеми (до една година) над 1 млн. евро. При тях поскъпването за един месец е с 2.33 пр. п. до 10.08%, като такова не е имало през изминалите три-четири години според данните на БНБ. Именно за този скок представители на сектора коментираха, че най-вероятно става въпрос за еднократен ефект от единична сделка.

Друг технически елемент, който оказва влияние върху данните на статистиката, е отразяването в нея и на предоговорените кредити. При тях се прави анекс към съществуващия договор, като се променя погасителният план, и така те влизат в статистиката като нов бизнес (новоотпуснати заеми).

Ако например има предоговаряне на заем с влошено състояние на кредитополучателя, лихвата, при която се изготвя новият погасителен план, обикновено е по-висока. Така би могло да се обясни друго по-съществено повишение – с 3.08 п. п., на лихвите при средносрочните кредити до един милион евро, при които лихвата достига 14.06% за август, а според данните има намаление на обема на кредитите.

Равносметката е поскъпване на евровите заеми за един месец с 1 пр. п. (2.56 п. п. на годишна база) до средна за пазара годишна лихва от 8.97% и леко покачване на цената на кредитите в левове до 8.84%.

Освен еднократните и технически ефекти върху данните има и чисто пазарни предпоставки за евентуално нарастване на лихвените нива у нас.

Според банкери това може да са външни фактори, като на този етап вътрешни причини за повишение на лихвите няма. Заради дълговата криза в някои страни от еврозоната и опасенията за нова рецесия в Европа международните пазари са под натиск, ликвидността е оскъдна, цената на парите поскъпва.

"А този филм вече сме го гледали", коментираха банкери, имайки предвид есента на 2008 г. и последствията за пазарите и лихвените нива. По думите им външните фактори се пренасят у нас чрез присъствието на международните банкови групи тук.

Към това се прибавя и проблемът с обезпеченията, които фирмите могат да предоставят у нас срещу банково финансиране, особено компаниите от средния и дребния бизнес, които по принцип разполагат с ограничен набор от активи, годни за обезпечение. Сега в кризата стойността на активите е допълнително намалена заради обезценяването им, което увеличава проблема с обезпеченията.

Според банкери именно това е препятствие за фирмите при получаване на кредит, а не толкова нивата на лихвите. Така, от една страна, завишените изисквания на банките към кредитополучателите в условията на по-висок риск и - от друга - намаленото търсене от самите фирми, съчетани с това, че една част от тях не могат да отговорят на условията за кредитиране, водят като краен резултат до силно свито кредитиране вече трета година.

Според последното изследване на Уникредит Булбанк, представено от главния икономист на банката Кристофор Павлов по време на дискусия за кредитирането и спестяванията у нас, организирана от "Клуб Investor.bg", компаниите у нас са подложени на натиск за редуциране на задъжнялостта си, която е 123% от БВП.

Това съответства на около 80 млрд. лв. дългове, от които около 30 млрд. лв. са задължения към финансови институции и още толкова вътрешни кредити, отпускани от компаниите майки. Очакванията на банката са, че с ускоряване на растежа на БВП ръстът при корпоративното кредитиране също ще се раздвижи и след 2014 г. може да е малко над 6%.

Поради ограниченото вътрешно търсене компаниите у нас на този етап не планират да превключват на по-висока скорост, увеличавайки заетостта и инвестициите, посочи той. И за домакинствата изводът е, че може да отнеме поне още една година, преди те отново да проявят желание за по-големи разходи и повече заеми. Така недостатъчното вътрешно търсене е в основата на бавния процес на възстановяване у нас.